Дупката на дупките

След дълга и упорита борба превъзходството на човека беше доказано

   ©  Живко Ангелов
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Сборна механизирана строителна бригада пет дни работи денонощно, за да покаже, че човекът е по-силен от дупките. Потънали в кал и мръсотия работници с потници и гащеризони, грабнали от обикновени кирки до писъка на съвременната промишленост машини, дадоха каквото могат от себе си, за да запълнят тази рана в асфалтовата артерия на големия град. Три дни и три нощи бяха необходими на самоотвержения ВиК-пролетариат, за да пребори мистериозно зейналата яма в подножието на софийския "Интерпред".

Първоначално това си беше обикновена дупка, тип "огромна", каквито често се срещат по софийските и пловдивските улици. Единствената разлика с всички останали беше, че в нея не беше паднал автомобил или валяк (имаше и такъв случай). Виновна за това е съдбата - бдителен катаджия първи видя дупката и отцепи движението. Така се сбъдна препоръката на Бойко Борисов от времето, преди да стане главен секретар - до всяка дупка да има катаджия и той да предупреждава шофьорите. В случая с дупката на дупките от двете страни на пътя дремеше по една патрулка и не даваше пиле да прехвръкне наоколо. Пускаха само свои униформени колеги от близката щаб-квартира на КАТ, които току минаваха небрежно покрай дупката, без предпазни колани и без хендс фрий на мобилните си телефони.

Трите дупки в дупката

Полека-лека дупката започна да расте и на дълбочина, и на ширина. На третия ден тя беше станала 7-метрова, а около нея се беше струпала техника като за строежа на Байкало-Амурската магистрала. Три багера, четири камиона, две водоноски и прочее строителни машинарии се опитваха да докажат превъзходството на човека над дупките. Единият багер дори беше влязъл надолу и беше изкопал още три дупки. От най-дълбоката извираше вода, втората беше успоредна на първата, а в третата се оказа запушена шахта, където май беше заровено кучето. Така на четвъртия ден "обектът" беше стигнал 9 метра дълбочина и диаметър. По него спокойно можеха да се изучават историческите пластове на София. Ямата заслужено беше станала атракция не само на квартал "Изток", но и на бизнесмените в ококорената отсреща стъклена сграда на Световния търговски център "Интерпред". Търговските представители на чужди фирми прескачаха за по петнайсетина минути, за да се вгледат в недрата на столицата. Един кореец (или китаец, но при всички положения азиатец с дръпнати очи) престоя близо час в понеделник, като ту гледаше дупката, ту работниците със зелени светещи потници, ту техниката. Освен класическите квартални луди компания на строителните работници правеха и винаги готови да дадат съвет и препоръка пенсионери.

Историческа дупка или историята на една дупка

За пет дни и трамваите 2 и 14 се превърнаха във влакче за разходка, защото погледите на пътниците неминуемо се извръщаха към зейналата яма. Още повече че един работник стоеше до релсите и като видеше, че идва трамвай, започваше да маха с ръце и да вика "леко-о-о-о, леко-о-о, бе, леко-о-о", въпреки че гласът му беше заглушаван от шума на колелата. Работникът очевидно имаше основание да се страхува, защото релсите бяха на не повече от метър от деветметровата яма и вибрациите като нищо можеха да срутят изкопа.

Ето как изглеждаше фактическата обстановка на третия ден - в първата дупка бяха забучени две сонди, които, може да се каже, денонощно изпомпваха водата. Втората явно беше помощна - нещо са търсели, но не бяха го намерили, защото в нея не се извършваха никакви дейност, а в третата Сотето, както му викаха работниците около изкопа, ту мушкаше, ту вадеше някакъв маркуч. Както се полага по уникалната българска организация на труда, Сотето и чичо Гатьо работеха, а останалите петнайсетина гледаха отгоре и даваха акъл. Сотето от време на време се гмуркаше в шахтата и след 3-4 минути подаваше глава и викаше "Абе само тиня има, да пуснем още вода, а?" След това сядаше върху шахтата и отгоре му спускаха още маркуч. (Ситуацията удивително напомняше на онзи виц за майстора, дето се гмуркал в мръсотията, и чирака, дето ако не учел, щял цял живот ключове да подава.)

Накрая се оказа, че водата, дето я изливаха от водоноската, излизала в канала зад автогара "Юг" и това беше разковничето за разгадаване на тайната. Според държавната БТА, която три дни информираше за проблема столичната общественост, поройните дъждове са претоварили канализацията и водата е пробила отдавна затворена тръба в подпочвения слой под булевард "Драган Цанков". След това водата започнала да дълбае и си направила подбулевардна пещеричка, която в един ден не издържала и се срутила.

Историята на дупката започнала през 1965 г. при строителството на надлеза пред "Интерпред". Тогава каналът за отпадъчни води бил прекъснат и "затапен". Под напора на водната стихия част от водите, които се оттичат от другите две тръби, преминали към старата канализация. За да разберат откъде идва и къде отива водата, фирмите, почти като в приказката за червената, синята и златната вода, използвали оцветители. Така, не просто с груба сила, а и с мисъл било намерено разрешение на проблема.

За дупките и хората

По времето на соца имаше един тъп виц, който започваше така: "Вървяла си една дупка и паднала в дупката..." Та в живата природа и човешката фантазия има много видове дупки. Общото между всички тях е, че те, както и нашата мегадупка, се появяват внезапно, не се знае какво има вътре и в общи линии са свързани с неприятни усещания. Изключенията са малко и са свързани предимно с литературата. Така например в "Алиса в страната на чудесата" героинята на Луис Карол минава през една заешка дупка, за да стигне до приказното царство с котарака, който изчезва, и всички останали герои.

В истинския живот обаче дупките са предимно лоши. Или самите те създават неприятности, или са следствие от проблеми.

Лоши са, да кажем, сатурновите дупки. В тях попадаме няколко дни преди рождения си ден и ако ни се случи нещо неприятно, го отдаваме не на нас самите, нито на обстоятелства или например времената, а именно на сатурновите дупки. В този смисъл те вършат и положителна работа, защото създават на хората приятното усещане за предначертаност на съдбата.

Има и много животни, които са свързани с дупките. Мишите дупки например са място, където можеш да заплашиш някого, че ще бъде наврян. Лисичите пък миришат неприятно.

Дупки има и в Космоса. Там са черните такива. Не е много-много известно какво има в тях, но се знае, че са ужасно, ама ужасно, тежки - една чаена лъжичка черна дупка тежи колкото Земята. Това е, защото гравитацията там е свръхконцентрирана. В атмосферата също се наблюдават дупки, или по скоро една дупка - озоновата. Тя пропуска слънчевата радиация и затова клетите австралийски овце масово ослепяват.

Дупката е лоша дори и насън. Ако се видиш да падаш на сън в дълбока яма - значи тежка болест те е подгонила, казват старите хора. Копаеш ли дупка, значи работата, която вършиш наяве, е безсмислена - резултати от нея просто да не чакаш. Ако насън видиш дупки в дрехите си, някъде около теб може би има лъжа. То и наяве, ако ти се случи нещо подобно, също е неприятно. Преди много години невръстният френски крал Луи XIV спял в чаршафи с дупки заради скъперничеството на кардинал Мазарини, който пък спял с майка му. Или поне така разправя Александър Дюма.

Има и няколко други дупки, които са синоним на беднотия. Ако си пробиваш нови дупки на колана, значи много си я закъсал. Другото трагично е, когато станеш деветата дупка на кавала, сиреч от тебе нищо не зависи на този свят.

А понякога, не много често, но понякога можеш да срещнеш и съвсем различен тип. Както например при Петя Дубарова: "Една солена дупка като кратер / погълва много блясък на звезди..."

Въобще дупките и хората са свързани помежду си по мистичен начин. Още много отдавна, като се правел първият човек, била нужна кал и когато е взета, на мястото й останала дупка. Която си стои празна до самия край - когато човек намира покой пак в дупка, продълговата и дълбока...

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    civis_eu_sum avatar :-|
    civis_eu_sum
    • + 11

    Прекрасна статия :) Поздравления!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал